Не си мислете, че ви подливам вода. Повечето от вас си мислят, че съм си избрал претенциозно заглавие, за да разкажа, някоя история за секс, бой или дрога. Не.

Става дума, за това, как никой никога в България не вижда края на филма.

Искам да ви попитам, като ходите на кино оставате ли до края на надписите?

Някога да сте гледали филма до самия му финал. Или когато светне The End вие грабвате дрешката и айде чао навън. Нищо, че хората са работили дълго по лентата и са заложили в надписите куп неща, за които дори и не предполагате.

Как започнах да гледам надписите на филмите. Преди десетина години бях в Германия, където неколкократно ходих на непреведено кино (немците имат отвратителен навик да дублират всеки филм). Това, което ми направи впечатление, е че когато почнеха финалните надписи, никой в киното не ставаше.

Лампите дори не светваха и всички гледаха към екрана. Много се чудех, какво ли толкова гледат. Оп-а-а-а-а.

Много от режисьорите обичат да залагат скрити капани в самия финал на филма. След последния надпис дори. Да не говорим за картините и прекрасната музика съпътстваща финала.

Когато свърши “Матрицата 2”, след финала на надписите започва трейлър за третата част, но тогава на никой не му минаваше през акъла, че някой ще пусне трейлър една година по-рано на премиерата на предишната част.

Едва ли знаете и какво става на края на Grindhouse или на десетки други филми. Или на финала на Родени Убийци. Някой втори “финали” се появяват само на лента и ги няма на DVD.

Другото, което не проумявам е – защо персонала на киното се опитва да ме изгони щом започнат надписите. Седят и обикалят като коне, напред назад. Няма кино, в което персонала да те остави нормално да си догледаш финала.

Дали ми пречат? Пречат ми.

Онзи ден гледах “Летете с Росинант” и ми бе любопитно да видя кой е работил по филма. Гледах го в Синеплекс в Мола на Стамболийски.

Отвратително кино, мръсен салон, трябваше да чистя пуканки от седалката, около нас навсякъде имаше чаши. Най-циганското кино евър. Накрая някакъв дългокос гей сумтя през цялото време защо ли го моткаме. Казах му “Лека вечер” в очите с усмивка. Той не отговори.

Разбира се го възнаградих, като докато затваряше вратата споменах, че ми прилича на пироговски моргаджия.

Разбира се има филми (повечето американски), на които ми се иска да си тръгна преди финала още, камо ли да гледам надписите (пак давам за пример Матрицата 2). Как издържам не знам. Но понякога си заслужава. Успех.

П.с. Някои салони спират прожекцията преди края на филмите. Това е забранено със закон. Произведението е неделимо и след като си закупил билет имаш право да го гледаш в цялата му дължина и времетраене. В противен случай мога да си искам парите обратно.

Да го имат предвид в кино Арена.